30 нояб. 2008 г., 22:57

Тази, която...!

886 0 7

Тази, която някога наричах любима,

сега е някак си далечна и не истинска!

Тази, която сега я няма близо до мен,

за да прегърне моята остаряла самота!

 

Ти си тази, която ме накара да пиша

за всичко, което чувствам и изпитвам!

Ти си тази, която ме накара да вярвам

във всичко, което някога съм мразел!

 

Ти си тази, която ме накара да напиша

за всичко онова, което изпитвам и чувствам!

Ти си тази, която ме накара да се вглеждам

всяка нощ сред звездите, за да разбера колко те обичам!

 

Тази, която ме кара да плача нощем,

сега вече я няма в моето легло!

Тази, която ме кара да смея денем,

сега вече я няма в моите мигове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно... Много тъжно... Аз не подкрепям идеята, че ще си имаш много "любови", като утешение. Любовта е една и е твоя. Ти решаваш на кого да я дадеш. Не се предавай! Предадеш ли се - ще увехнеш. Бори се за любовта ти, защото тя може да е любовта на живота ти. И вместо да седиш тук и да пишеш тъжни стихове, отиди и я намери отново - твоята любима!
    Успех!
  • много обично
  • А ти си този ,за когото тайно съжалява
    и тихичко ридае тя в нощта .
    И път към теб да има още се надява,
    защото е обречена на самота...

    Това от мен и дано съм права
  • Много е хубаво!
  • тъжно и...хубаво...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...