Тази, която някога наричах любима,
сега е някак си далечна и не истинска!
Тази, която сега я няма близо до мен,
за да прегърне моята остаряла самота!
Ти си тази, която ме накара да пиша
за всичко, което чувствам и изпитвам!
Ти си тази, която ме накара да вярвам
във всичко, което някога съм мразел!
Ти си тази, която ме накара да напиша
за всичко онова, което изпитвам и чувствам!
Ти си тази, която ме накара да се вглеждам
всяка нощ сред звездите, за да разбера колко те обичам!
Тази, която ме кара да плача нощем,
сега вече я няма в моето легло!
Тази, която ме кара да смея денем,
сега вече я няма в моите мигове!
© Пацо Танчев Всички права запазени
Успех!