Тази моя душа
На тази моя душа все й е тясно
това тяло, този град, тая планета.
Все търси, скита, препуска бясно,
не иска граници, нито въжета.
На тази моя душа все не й стига,
не може да диша от рутината.
Все иска пътуване, песен, книга,
чаша кафе и билет до Луната.
На тази моя душа все й е малък
светът, пространството, даже времето.
Един реализъм толкова жалък
не е достатъчен, тя побира вселената.
На тази моя душа все й трябва
вълшебство, нещо да я учудва.
Тя просто има нужда да вярва
и всеки божи ден да се влюбва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Петровска Все права защищены
