Nov 22, 2024, 3:50 PM

Тази моя душа

  Poetry » Other
515 4 3

На тази моя душа все й е тясно

това тяло, този град, тая планета.

Все търси, скита, препуска бясно,

не иска граници, нито въжета.

 

На тази моя душа все не й стига,

не може да диша от рутината.

Все иска пътуване, песен, книга,

чаша кафе и билет до Луната.

 

На тази моя душа все й е малък

светът, пространството, даже времето.

Един реализъм толкова жалък

не е достатъчен, тя побира вселената.

 

На тази моя душа все й трябва

вълшебство, нещо да я учудва.

Тя просто има нужда да вярва

и всеки божи ден да се влюбва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зорница, отговарям ти тук, че не искам да правим спам под една толкова хубава конкурсна детска творба. Да, на теория е така както казваш, но нима си мислиш, че привържениците на Путин. щя си сложат ръка на сърцето и ще гласуват масово за това прекрасно стихотворение? За съжаление много малко от тях ще направят това.
  • И билет до Луната😜
  • Колко малко и трябва на твоята душа! Само мъничко любов! 😊 Браво! 👍

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...