concertino (Дух на лютеницата)
50

27 дек. 2013 г., 19:37 2022-05-04T05:44:26+03:00

Тази нощ

Поэзия

987 0 1

Притихнала гола изгубена

някъде в гънките на завивките

се крие дъхът ти и влюбено

не иска да спира сърцето ти

крехки облаци от надежди

страхливо се гушкат зад ухото ти

сирените омагьосани пеят

със завист около леглото

в тази нощ няма начало

нито край минало бъдеще

в тази нощ под това одеяло

сме същите

Орисани да сме родени

белязани да сме различни

несигурни да се събираме

спокойни че се обичаме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬