Притихнала гола изгубена
някъде в гънките на завивките
се крие дъхът ти и влюбено
не иска да спира сърцето ти
крехки облаци от надежди
страхливо се гушкат зад ухото ти
сирените омагьосани пеят
със завист около леглото
в тази нощ няма начало
нито край минало бъдеще
в тази нощ под това одеяло
сме същите
Орисани да сме родени
белязани да сме различни
несигурни да се събираме
спокойни че се обичаме
© Дух на лютеницата All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
