Притихнала гола изгубена
някъде в гънките на завивките
се крие дъхът ти и влюбено
не иска да спира сърцето ти
крехки облаци от надежди
страхливо се гушкат зад ухото ти
сирените омагьосани пеят
със завист около леглото
в тази нощ няма начало
нито край минало бъдеще
в тази нощ под това одеяло
сме същите
Орисани да сме родени
белязани да сме различни
несигурни да се събираме
спокойни че се обичаме
© Дух на лютеницата All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
