21 мая 2023 г., 21:14

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам 

  Поэзия » Философская
268 8 9

Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.

 

И кънти този вик, но не буди града ни заспал,
полюлява обесени ноти и думи завеса.
Странни луди, души на неспящи в юмруче събрал,
Бог се чуди дали и поетите също ги бесят.

 

И открехва небесните двери, невидим и тих,
и в очите любящи набъбват полека порои...
И молитвата котешка влюбено вплита се в стих,
да са всичките сънища сбъднати. Мои и твои.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??