Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал,
полюлява обесени ноти и думи завеса.
Странни луди, души на неспящи в юмруче събрал,
Бог се чуди дали и поетите също ги бесят.
И открехва небесните двери, невидим и тих,
и в очите любящи набъбват полека порои...
И молитвата котешка влюбено вплита се в стих,
да са всичките сънища сбъднати. Мои и твои.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
