11 янв. 2008 г., 19:38

Тази нощ няма да съм сама...

1.2K 0 2

Тази нощ няма да съм сама...

Тази нощ няма да съм сама!

Ще затворя очи и ще те видя как до мен лежиш.

Ще галиш с невидими пръсти моята коса,

с ласки за всяка моя лъжа ще отмъстиш.

 

Болка ще ми причиняваш малко по-малко.

С всяка ласка ще изтръгваш от мене вик.

Ще усещаш как трепти прималялото ми тяло,

как те моли да си мой, поне за миг.

 

С безплътни устни пиеш от моите живот,

с невидими ръце докосваш.... о, моля ти се, спри!

Но не знаеш прошка - брутално си суров,

тази нощ не ще заспя, колкото и да ми се спи.

 

Тази нощ ще е нощта на твоята победа,

тази нощ безплътно живота ми ще разрушиш.

С теб ще споделя моята постеля,

а на сутринта с мъка ще те пусна да си вървиш.

 

Тази нощ няма да съм сама...

ще чувствам как до мен къс по къс от мен гориш.

На сутринта ще отворя очи след таз лъжа,

ще плача, че не е истина... тогава - дали ще ми простиш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежен стих!!!
    Поздрав!
  • Много е хубаво, доста добро....ама ми прозвуча леко, като.....мастурбация. Него го няма пък те гали с ръце невидими и после...прости че ти изневерих със себе си! (Естествено, че се шегувам)

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...