11 янв. 2008 г., 19:38

Тази нощ няма да съм сама...

1.2K 0 2

Тази нощ няма да съм сама...

Тази нощ няма да съм сама!

Ще затворя очи и ще те видя как до мен лежиш.

Ще галиш с невидими пръсти моята коса,

с ласки за всяка моя лъжа ще отмъстиш.

 

Болка ще ми причиняваш малко по-малко.

С всяка ласка ще изтръгваш от мене вик.

Ще усещаш как трепти прималялото ми тяло,

как те моли да си мой, поне за миг.

 

С безплътни устни пиеш от моите живот,

с невидими ръце докосваш.... о, моля ти се, спри!

Но не знаеш прошка - брутално си суров,

тази нощ не ще заспя, колкото и да ми се спи.

 

Тази нощ ще е нощта на твоята победа,

тази нощ безплътно живота ми ще разрушиш.

С теб ще споделя моята постеля,

а на сутринта с мъка ще те пусна да си вървиш.

 

Тази нощ няма да съм сама...

ще чувствам как до мен къс по къс от мен гориш.

На сутринта ще отворя очи след таз лъжа,

ще плача, че не е истина... тогава - дали ще ми простиш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежен стих!!!
    Поздрав!
  • Много е хубаво, доста добро....ама ми прозвуча леко, като.....мастурбация. Него го няма пък те гали с ръце невидими и после...прости че ти изневерих със себе си! (Естествено, че се шегувам)

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...