25 дек. 2006 г., 08:04

ТАЗИ НОЩ, ТАКА РАЗЛИЧНА

799 0 8
Тази нощ при нас дойде доброто,
спусна се невидимо и тайно,
сякаш ми шепнеше в ухото,
колко любовта му е безкрайна.

Тази нощ една звезда сияйна,
прати мир и топлина у всеки дом.
С Божие присъствие незнайно,
утеши светът от тъжния му стон.

И тогава вкусихме от хляба,
символ за това, че днес сме живи.
И от виното отпихме със наслада,
с пожелание да сме щастливи.

Пламъкът от свещи озари ни,
старите икони оживяха,
молитвената сила порази ни,
ангели над нас отново бдяха.

Пътят ни, по който ще вървиме,
нека винаги да бъде светъл
и любов на други ще дариме,
щом Исус за нас се е обрекъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...