9 дек. 2021 г., 21:06

Тази песен

1.3K 1 4

Поезия като проза

 

Тези дни нещо в мен забушува, 

една песен ме върна с години назад. 

Тогава била съм в годините на любовта 

и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота. 

Сега когато припомниха ни, 

годишнина от нашата тъй жадувана свобода, 

със сини площади, улици с

щастливи човешки лица, 

осъзнах колко различни сме били тогаз! 

Като деца полетели без страх

с онова чувство - 

"свободата съм я чувствал най- силно, 

след раздяла"- думи писани от

Стефан Димитров по друг повод, 

но смисъла е толкова верен

за жадуваната свобода! 

 

Тази песен:

Момичето с перлените коси, 

истинско ли е, 

или просто внушение? 

 

Колко боли когато си излъган

в очакванията си! 

Написах това, за онова СДС - 

мечтано, но отлетяло като син балон... 

Написах го и за унгарската група OMEGA

 с уникалната им песен - 

Момичето с перлените коси. 

Препоръчвам ви я, чуйте я! 

Надеждата, винаги трябва да я има! Да не я губим! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласна съм с Младен, отново ще изпаднем в сложна ситиация и едва ли вече ще се повтори масово вдигане на народа!
  • Не е лошо да има промяна и трябва да има, но нека не бъде по байганьовски - стани ти, да седна аз! Това е лошото на бълг. политика: не се накрадаха, не се наядаха. И затова такива като нас се връщат в спомените си, мечтали и жадували за хубав, сностен и свободен живот. Момичето с перлените коси (надеждата дошла и дала порив за промяна). И пак ще дойде ако трябва.
  • Много ми хареса...
    Младене, Борисов е изражение на демокрацията???
  • Аз вече чух песента. Сега, когато мрачната комунистическа действителност отново надвисва като Дамоклев меч над главите ни, когато демокрацията е подменена с аторитаризма и когато хора изплюли се право в лицето на една светиня, каквато е българската конституция, имат наглостта да олицетворяват морала и да ни управляват, мога само да кажа: Господи помилуй! Тежко и горко на нацията. Останалото надявам се да го каже Петьо Блъсков от страниците на "Труд". Браво за смелостта да зачекнеш темата, Руми! Но си мисля, че синият балон на демокрацията все още не е спукан!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...