Поезия като проза
Тези дни нещо в мен забушува,
една песен ме върна с години назад.
Тогава била съм в годините на любовта
и не съм осъзнавала силата ѝ в пълнота.
Сега когато припомниха ни,
годишнина от нашата тъй жадувана свобода,
със сини площади, улици с
щастливи човешки лица,
осъзнах колко различни сме били тогаз!
Като деца полетели без страх
с онова чувство -
"свободата съм я чувствал най- силно,
след раздяла"- думи писани от
Стефан Димитров по друг повод,
но смисъла е толкова верен
за жадуваната свобода!
Тази песен:
Момичето с перлените коси,
истинско ли е,
или просто внушение?
Колко боли когато си излъган
в очакванията си!
Написах това, за онова СДС -
мечтано, но отлетяло като син балон...
Написах го и за унгарската група OMEGA
с уникалната им песен -
Момичето с перлените коси.
Препоръчвам ви я, чуйте я!
Надеждата, винаги трябва да я има! Да не я губим!
© Румяна Щерева Всички права запазени