25 апр. 2012 г., 12:33

Тази сутрин станах рано

1.6K 1 2

Тази сутрин станах рано

 

Тази сутрин станах рано,

да подредя реших сама.

Не събудих мама -

уморена спеше тя.

 

Започнах да разтребвам,

но нали съм си мъниче,

надигнах се на пръсти,

нещо падна и се счупи.

 

Мама се събуди,

ахна, заговори:

-Ти, мъниче малко,

пак какво направи?

 

Исках да ù кажа,

че вече съм голяма,

но нали белята стана -

как да ми повярва мама?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля,че за децата трябва да се пише с много обич,защото те са най-голямото ни богатство което имаме.
    Мила Миночка,тъй като тук не се четат много стихове за деца аз искам от сърце да ти пратя едно стих.писано преди 40 г. и посветено на моята първа рожба.
    Две мънички сини очички
    ме гледат всеки ден.
    Две мънички ръчички
    ме стискат уплашено.

    Две мънички краченца
    не чакат дори да ги повия
    едно нежно детско гладче
    сякаш ми казва-обичай ме мамо!

    Моя мъничка рожбо една
    мое малко детенце
    ти дойде,като утринна зора,
    за да те обичам много!

    Бъди щастлива майка и баба!
  • Много мило и нежно стихотворение!Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...