Тази сутрин станах рано
Тази сутрин станах рано,
да подредя реших сама.
Не събудих мама -
уморена спеше тя.
Започнах да разтребвам,
но нали съм си мъниче,
надигнах се на пръсти,
нещо падна и се счупи.
Мама се събуди,
ахна, заговори:
-Ти, мъниче малко,
пак какво направи?
Исках да ù кажа,
че вече съм голяма,
но нали белята стана -
как да ми повярва мама?
© Мария Всички права запазени
Мила Миночка,тъй като тук не се четат много стихове за деца аз искам от сърце да ти пратя едно стих.писано преди 40 г. и посветено на моята първа рожба.
Две мънички сини очички
ме гледат всеки ден.
Две мънички ръчички
ме стискат уплашено.
Две мънички краченца
не чакат дори да ги повия
едно нежно детско гладче
сякаш ми казва-обичай ме мамо!
Моя мъничка рожбо една
мое малко детенце
ти дойде,като утринна зора,
за да те обичам много!
Бъди щастлива майка и баба!