Ти пак си толкова далечна...

Не искаш с думи да те стигна.

А аз се мъча ли, се мъча,

но смелостта ми изпари се.

Не може толкова да искаш, мила,

ний хората сме просто хора,

а ти понякога забравяш

за простия ни вечен облик.

О, аз разбирам те напълно!

Нали във мен живееш ти.

Да ти говоря, знам, че няма нужда...

Но думите подреждат се сами.

Затуй послушай моите брътвежи.

Дори и да ти досадяват малко,

ще изтърпиш. Аз моля те, спомни си

за моето присъствие, не за Суетата.