9 июл. 2007 г., 09:54

Те бяха

985 0 0
Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка
и тръгнаха те по непозната, неутъпкана пътечка.
Имаше едно момче в техния клас
и едната влюби се във него в този час.
Двамата влюбиха се, това беше ясно
и всичко между тях бе прекрасно.
Другата в мигом на щастието завидя
и приятелството захвърли тя.
На приятелката своя отне любовта
и ето - между тях вече е омразата.
Без да се замисли, на приятелката си нож заби
и приятелството им на парчета се разби.
Сега той замина надалече,
но приятелството им го няма вече.
Двете момичета дори не си говорят,
от време на време само за глупости спорят.
Заради едно момче приятелството им потъна край скалите
и нищо не може да го върне, дори и на двете сълзите...
Гордостта не ще позволи
приятелството да се възроди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...