Jul 9, 2007, 9:54 AM

Те бяха

  Poetry
990 0 0
Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка
и тръгнаха те по непозната, неутъпкана пътечка.
Имаше едно момче в техния клас
и едната влюби се във него в този час.
Двамата влюбиха се, това беше ясно
и всичко между тях бе прекрасно.
Другата в мигом на щастието завидя
и приятелството захвърли тя.
На приятелката своя отне любовта
и ето - между тях вече е омразата.
Без да се замисли, на приятелката си нож заби
и приятелството им на парчета се разби.
Сега той замина надалече,
но приятелството им го няма вече.
Двете момичета дори не си говорят,
от време на време само за глупости спорят.
Заради едно момче приятелството им потъна край скалите
и нищо не може да го върне, дори и на двете сълзите...
Гордостта не ще позволи
приятелството да се възроди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...