Jul 9, 2007, 9:54 AM

Те бяха

  Poetry
982 0 0
Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка
и тръгнаха те по непозната, неутъпкана пътечка.
Имаше едно момче в техния клас
и едната влюби се във него в този час.
Двамата влюбиха се, това беше ясно
и всичко между тях бе прекрасно.
Другата в мигом на щастието завидя
и приятелството захвърли тя.
На приятелката своя отне любовта
и ето - между тях вече е омразата.
Без да се замисли, на приятелката си нож заби
и приятелството им на парчета се разби.
Сега той замина надалече,
но приятелството им го няма вече.
Двете момичета дори не си говорят,
от време на време само за глупости спорят.
Заради едно момче приятелството им потъна край скалите
и нищо не може да го върне, дори и на двете сълзите...
Гордостта не ще позволи
приятелството да се възроди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...