9.07.2007 г., 9:54

Те бяха

980 0 0
Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка
и тръгнаха те по непозната, неутъпкана пътечка.
Имаше едно момче в техния клас
и едната влюби се във него в този час.
Двамата влюбиха се, това беше ясно
и всичко между тях бе прекрасно.
Другата в мигом на щастието завидя
и приятелството захвърли тя.
На приятелката своя отне любовта
и ето - между тях вече е омразата.
Без да се замисли, на приятелката си нож заби
и приятелството им на парчета се разби.
Сега той замина надалече,
но приятелството им го няма вече.
Двете момичета дори не си говорят,
от време на време само за глупости спорят.
Заради едно момче приятелството им потъна край скалите
и нищо не може да го върне, дори и на двете сълзите...
Гордостта не ще позволи
приятелството да се възроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....