9.07.2007 г., 9:54

Те бяха

978 0 0
Те бяха приятелки добри,
нищо не можеше да ги раздели.
От деца познаваха се те.
Те просто бяха приятелки две.
В приятелството чисто появи се пречка
и тръгнаха те по непозната, неутъпкана пътечка.
Имаше едно момче в техния клас
и едната влюби се във него в този час.
Двамата влюбиха се, това беше ясно
и всичко между тях бе прекрасно.
Другата в мигом на щастието завидя
и приятелството захвърли тя.
На приятелката своя отне любовта
и ето - между тях вече е омразата.
Без да се замисли, на приятелката си нож заби
и приятелството им на парчета се разби.
Сега той замина надалече,
но приятелството им го няма вече.
Двете момичета дори не си говорят,
от време на време само за глупости спорят.
Заради едно момче приятелството им потъна край скалите
и нищо не може да го върне, дори и на двете сълзите...
Гордостта не ще позволи
приятелството да се възроди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...