28 янв. 2023 г., 10:29

Те бяха герои

676 1 0

 

Добро поле, поле на вечната мъка. 

Поле страдно, символ на тежка разлъка 

 

При теб, там в планината кости белеят. 

Сред скали и долове - мъртви линеят. 

 

Без гроб, без плач, без мъчна мелодия

при тебе гният чедата на Македония. 

 

О, ратници вий тука гордо легнахте

и с багра червена, ален венец си вдигнахте.

 

Да славите майка, баща и Родина

със вашата жертва вечно помнима. 

 

Вас не стреснаха ни бомби, ни думи, 

нито бесният грохот на дивите бури.

 

Не предадохте войнската чест ваша

и не сведохте глави с каските прашни. 


След бой неравен, коварен, жесток

вие заспахте в съня си дълбок. 

 

Вашата свидна жертва ний ще забравим

вашата болка няма да жалим. 

 

Не ще в църква свещичка да палим

и няма с перо вашето дело да славим.

 

Не, не щем да погледнем мъките свои

и да простим се с душите на мъченици безброй. 

 

Не, не щат да намерят вечен покой 

Ний просто ще кажем - те бяха герои…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Йоцов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...