Те бяха герои

Добро поле, поле на вечната мъка. 

Поле страдно, символ на тежка разлъка 

При теб, там в планината кости белеят. 

Сред скали и долове - мъртви линеят. 

Без гроб, без плач, без мъчна мелодия

при тебе гният чедата на Македония. 

О, ратници вий тука гордо легнахте

и с багра червена, ален венец си вдигнахте.

Да славите майка, баща и Родина

със вашата жертва вечно помнима. 

Вас не стреснаха ни бомби, ни думи, 

нито бесният грохот на дивите бури.

Не предадохте войнската чест ваша

и не сведохте глави с каските прашни. 

След бой неравен, коварен, жесток

вие заспахте в съня си дълбок. 

Вашата свидна жертва ний ще забравим

вашата болка няма да жалим. 

Не ще в църква свещичка да палим

и няма с перо вашето дело да славим.

Не, не щем да погледнем мъките свои

и да простим се с душите на мъченици безброй. 

Не, не щат да намерят вечен покой 

Ний просто ще кажем - те бяха герои…