29 сент. 2007 г., 12:43

Те и ти

668 0 11
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си  було!

Ти загадъчен приятел си за другите!
Защо обичаш с сенките да плуваш?
Ти носиш добротата в себе си
и вече я разпръскваш...

Видял си нещото, което...
другите не виждат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш..."

    !!!!
  • Страхотно!!!
    Много силен и замислящ стих!
    Поздрав и прегръдка от мен, Мариолче!
  • Много красиво!
    "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш...

    Видял си нещото, което...
    другите не виждат..."
  • Всички виждаме нещо , което
    другите не виждат и бързаме
    да споделим, но ти виждаш
    повече от всички с любопитните
    си очички.Целувам те с обич.
  • Хубав стих. Поздрав

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...