29.09.2007 г., 12:43

Те и ти

661 0 11
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си  було!

Ти загадъчен приятел си за другите!
Защо обичаш с сенките да плуваш?
Ти носиш добротата в себе си
и вече я разпръскваш...

Видял си нещото, което...
другите не виждат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш..."

    !!!!
  • Страхотно!!!
    Много силен и замислящ стих!
    Поздрав и прегръдка от мен, Мариолче!
  • Много красиво!
    "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш...

    Видял си нещото, което...
    другите не виждат..."
  • Всички виждаме нещо , което
    другите не виждат и бързаме
    да споделим, но ти виждаш
    повече от всички с любопитните
    си очички.Целувам те с обич.
  • Хубав стих. Поздрав

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....