29 sept 2007, 12:43

Те и ти

  Poesía
669 0 11
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си  було!

Ти загадъчен приятел си за другите!
Защо обичаш с сенките да плуваш?
Ти носиш добротата в себе си
и вече я разпръскваш...

Видял си нещото, което...
другите не виждат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш..."

    !!!!
  • Страхотно!!!
    Много силен и замислящ стих!
    Поздрав и прегръдка от мен, Мариолче!
  • Много красиво!
    "Ти носиш добротата в себе си
    и вече я разпръскваш...

    Видял си нещото, което...
    другите не виждат..."
  • Всички виждаме нещо , което
    другите не виждат и бързаме
    да споделим, но ти виждаш
    повече от всички с любопитните
    си очички.Целувам те с обич.
  • Хубав стих. Поздрав

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...