Те викаха дните си
Те викаха дните си
Крещейки към нищото
Без гняв
Без изнасилени
Чувства
Те искаха дните си
Обратно
А дните им не се връщаха
Свят на три бездомни
Дрипави
Остарели глупци
Син спирт разреден с вода
За да им е топло през зимата
Те са
Завинаги прегърнати
В нуждата един от друг
Те са...
И те ще бъдат завинаги
Те викаха дните си
А аз не им дадох нищо
Защото нямах каквото искаха
А те в шепите си още го стискат...
Нищото
23.05.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
