24 may 2009, 14:55

Те викаха дните си

  Poesía
649 0 3

Те викаха дните си

Крещейки към нищото

Без гняв

Без изнасилени

Чувства

Те искаха дните си

Обратно

А дните им не се връщаха

 

Свят на три бездомни

Дрипави

Остарели глупци

Син спирт разреден с вода

За да им е топло през зимата

Те са

Завинаги прегърнати

В нуждата един от друг

Те са...

 

И те ще бъдат завинаги

 

Те викаха дните си

А аз не им дадох нищо

Защото нямах каквото искаха

А те в шепите си още го стискат...

Нищото

 

23.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и ниско бях
    под думите ...

    ...

    Ти си един от авторите, които винаги чета с невероятен кеф!
    Честит празник!
  • ... там
    уххх...

    много, Декс!
  • ... без дъх...

    като присъда...

    Харесах!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...