24 may 2009, 14:55

Те викаха дните си

  Poesía
646 0 3

Те викаха дните си

Крещейки към нищото

Без гняв

Без изнасилени

Чувства

Те искаха дните си

Обратно

А дните им не се връщаха

 

Свят на три бездомни

Дрипави

Остарели глупци

Син спирт разреден с вода

За да им е топло през зимата

Те са

Завинаги прегърнати

В нуждата един от друг

Те са...

 

И те ще бъдат завинаги

 

Те викаха дните си

А аз не им дадох нищо

Защото нямах каквото искаха

А те в шепите си още го стискат...

Нищото

 

23.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и ниско бях
    под думите ...

    ...

    Ти си един от авторите, които винаги чета с невероятен кеф!
    Честит празник!
  • ... там
    уххх...

    много, Декс!
  • ... без дъх...

    като присъда...

    Харесах!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...