May 24, 2009, 2:55 PM

Те викаха дните си

  Poetry
639 0 3

Те викаха дните си

Крещейки към нищото

Без гняв

Без изнасилени

Чувства

Те искаха дните си

Обратно

А дните им не се връщаха

 

Свят на три бездомни

Дрипави

Остарели глупци

Син спирт разреден с вода

За да им е топло през зимата

Те са

Завинаги прегърнати

В нуждата един от друг

Те са...

 

И те ще бъдат завинаги

 

Те викаха дните си

А аз не им дадох нищо

Защото нямах каквото искаха

А те в шепите си още го стискат...

Нищото

 

23.05.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • и ниско бях
    под думите ...

    ...

    Ти си един от авторите, които винаги чета с невероятен кеф!
    Честит празник!
  • ... там
    уххх...

    много, Декс!
  • ... без дъх...

    като присъда...

    Харесах!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...