Театър

19 июл. 2007 г., 15:34

Поэзия

680 0 1

Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен...

Публика. Прехласната.
Хората свели глави,
прекланят се, вярват
на таланти. Добри...

Стоя и мисля.
За тях - актьорите
с изкуствени гримаси
и за техния живот
след аплодисментите. Прекрасни.

Дали и тогава
щастието от душите им струи...?
Дали играят отново. Дали са таланти.
Добри...?

И нека животът не бъде театър.
С изкуствени усмивки.
Нека има смисъл.
Нека бъдем истински!
Щастливи.

Театър

Свързани произведения

Комментарии

Предложения