Ането (Ани Ракова)
43 31
Jul 19, 2007, 3:34 PM

Театър 

  Poetry
658 0 1
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен...

Публика. Прехласната.
Хората свели глави,
прекланят се, вярват
на таланти. Добри...

Стоя и мисля.
За тях - актьорите
с изкуствени гримаси
и за техния живот
след аплодисментите. Прекрасни.

Дали и тогава
щастието от душите им струи...?
Дали играят отново. Дали са таланти.
Добри...?

И нека животът не бъде театър.
С изкуствени усмивки.
Нека има смисъл.
Нека бъдем истински!
Щастливи.

© Ани Ракова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??