Ането (Ани Ракова)
43 31
19.07.2007 г., 15:34 ч.

Театър 

  Поезия
681 0 1
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен...

Публика. Прехласната.
Хората свели глави,
прекланят се, вярват
на таланти. Добри...

Стоя и мисля.
За тях - актьорите
с изкуствени гримаси
и за техния живот
след аплодисментите. Прекрасни.

Дали и тогава
щастието от душите им струи...?
Дали играят отново. Дали са таланти.
Добри...?

И нека животът не бъде театър.
С изкуствени усмивки.
Нека има смисъл.
Нека бъдем истински!
Щастливи.

© Ани Ракова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??