Театър
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен...
Публика. Прехласната.
Хората свели глави,
прекланят се, вярват
на таланти. Добри...
Стоя и мисля.
За тях - актьорите
с изкуствени гримаси
и за техния живот
след аплодисментите. Прекрасни.
Дали и тогава
щастието от душите им струи...?
Дали играят отново. Дали са таланти.
Добри...?
И нека животът не бъде театър.
С изкуствени усмивки.
Нека има смисъл.
Нека бъдем истински!
Щастливи.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен...
Публика. Прехласната.
Хората свели глави,
прекланят се, вярват
на таланти. Добри...
Стоя и мисля.
За тях - актьорите
с изкуствени гримаси
и за техния живот
след аплодисментите. Прекрасни.
Дали и тогава
щастието от душите им струи...?
Дали играят отново. Дали са таланти.
Добри...?
И нека животът не бъде театър.
С изкуствени усмивки.
Нека има смисъл.
Нека бъдем истински!
Щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Ракова Всички права запазени
