vesence (Веселина Ашминова)
6 0
30 дек. 2007 г., 21:38

Театър 

  Поэзия » Другая
625 0 3

Сцена прашна, а героите сме аз и ти.                                                                                  

Репликите са тъй прости,

в тишината чувам само

"Спри! Недей! Не ме лъжи!".

Сякаш все по-тъмно става,

силна мълния, ами тогава?

Нашата пиеса се изнизва плавно,

а в душите става все по-хладно, хладно.

Сцена прашна, а героите сме аз и ти,

толкоз кратко, а открадна моите мечти.

Ужким кукли бяхме, но уви,

като черен въглен изгоряха нашите души.

 

 

© Веселина Ашминова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??