Сцена прашна, а героите сме аз и ти.
Репликите са тъй прости,
в тишината чувам само
"Спри! Недей! Не ме лъжи!".
Сякаш все по-тъмно става,
силна мълния, ами тогава?
Нашата пиеса се изнизва плавно,
а в душите става все по-хладно, хладно.
Сцена прашна, а героите сме аз и ти,
толкоз кратко, а открадна моите мечти.
Ужким кукли бяхме, но уви,
като черен въглен изгоряха нашите души.
© Веселина Ашминова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
