Сцена прашна, а героите сме аз и ти.
Репликите са тъй прости,
в тишината чувам само
"Спри! Недей! Не ме лъжи!".
Сякаш все по-тъмно става,
силна мълния, ами тогава?
Нашата пиеса се изнизва плавно,
а в душите става все по-хладно, хладно.
Сцена прашна, а героите сме аз и ти,
толкоз кратко, а открадна моите мечти.
Ужким кукли бяхме, но уви,
като черен въглен изгоряха нашите души.
© Веселина Ашминова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
