vesence (Веселина Ашминова)
6 0
Dec 30, 2007, 9:38 PM

Театър 

  Poetry » Other
665 0 3

Сцена прашна, а героите сме аз и ти.                                                                                  

Репликите са тъй прости,

в тишината чувам само

"Спри! Недей! Не ме лъжи!".

Сякаш все по-тъмно става,

силна мълния, ами тогава?

Нашата пиеса се изнизва плавно,

а в душите става все по-хладно, хладно.

Сцена прашна, а героите сме аз и ти,

толкоз кратко, а открадна моите мечти.

Ужким кукли бяхме, но уви,

като черен въглен изгоряха нашите души.

 

 

© Веселина Ашминова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??