Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует,
забравили път и умора, бъдно и минало,
не разбират, не вярват, че това е сюжета,
и се пият с очи, сякаш кадър от нямото кино.
Две сенки композират във мрака въздишки
и приглася им тъжно дрезгав кучешки лай.
Луната е бледа, гримът тази нощ е излишен,
утрото скоро ще изпише с лъчите си „Край”. ...