danda (Даниела)
358 1120
22.02.2012 г., 23:01 ч.

Театър на сенките 

  Поезия » Друга
647 0 7

Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...

Две сенки се сляха в съвършен силует,
забравили път и умора, бъдно и минало,
не разбират, не вярват, че това е сюжета,
и се пият с очи, сякаш кадър от нямото кино.

Две сенки композират във мрака въздишки
и приглася им тъжно дрезгав кучешки лай.
Луната е бледа, гримът тази нощ е излишен,
утрото скоро ще изпише с лъчите си „Край”.

 

Две сенки – въглена два съня ми прогарят,
две горещи дихания плъзват по моето тяло.
И си спомням сълзите... Пуша поредна цигара...
Две сенки - в позната до болка пиеса „Раздяла”.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??