Театър на сенките
Две сенки под моя замръзнал балкон
разиграват среднощен японски театър,
в ритъм капчукът лее студен полутон,
безмълвен се скри във яката си вятъра...
Две сенки се сляха в съвършен силует,
забравили път и умора, бъдно и минало,
не разбират, не вярват, че това е сюжета,
и се пият с очи, сякаш кадър от нямото кино.
Две сенки композират във мрака въздишки
и приглася им тъжно дрезгав кучешки лай.
Луната е бледа, гримът тази нощ е излишен,
утрото скоро ще изпише с лъчите си „Край”.
Две сенки – въглена два съня ми прогарят,
две горещи дихания плъзват по моето тяло.
И си спомням сълзите... Пуша поредна цигара...
Две сенки - в позната до болка пиеса „Раздяла”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
