В прохладната вечер съм седнал в парка,
а дърветата се докосват нежно от вятъра.
Компания ми прави една смачкана угарка
и двамата чакаме тихо да започне театъра.
Завесата от клони бавно се повдига
и от там величествено излиза любовта.
След нея,щастието весело ми намига,
е, кажи ми, как да не е прекрасна вечерта.
© Явор Перфанов Все права защищены