LONTANA (Даша)
246 1356
24 нояб. 2008 г., 01:35

Театърът на Мамона 

  Поэзия » Гражданская
809 1 26
 

ТЕАТЪРЪТ НА МАМОНА

 

Глобално затопляне

(на атмосферата).

Глобално изстиване

(между хората).

Глобалните полюси,

глобалният прираст,

глобална рецесия,

глобална полемика,

глобална политика,

глобалният хаос...

Миризма на барут и петрол.

И звън на пари

и оръжия.

Някъде там,

върху глобуса.

Далече от мен,

далече от теб.

В някакви мегаполиси,

в Белите хауси,

(които не са домове),

в Червени

и Елисейски дворци,

на някакви улици,

в някакви билдинги,

в някакви офиси,

в банки и борси

"големите" хора

играят големи пари.

Всъщност...

непрометеевци

играят със огъня.

На Богове!

Залогът -  

нашите малки животи.

Моят и твоят.

Но аз съм само

малък човек.

Двунога мъничка мравка,

пъплеща върху глобуса.

Искам нещо естествено,

просто и малко:

Искам гълъби  в чисто небе

над весели детски градини.

Искам изорана земя,

раждаща жито.

Искам щастливи деца,

непознали вкуса на глада!

Не искам птици метални

да снасят атомни бебета!

Не искам уранови нови слънца!

Не искам вряща земя!

Не искам железни мъже,

сеячи на смърт!

Не искам изтърбушени домове

и женски утроби!

Не искам човеци, стопени  

в хиляди атомни градуси!

Не искам общи гробове

на безименни воини.

Не искам безноги паради

в мъртви Елисейски полета

на победители - бащи на сираци

(Един победител има

във всяка война - смъртта.)

Не искам юноши с хероинови вени.

Не искам ничии мръсни пари.

Искам жива планета,

не овъглена земя.

Искам стряха над мен

и мъничко обич.

На нечие рамо глава да положа.

Нечие чисто сърце да бие до моето.

И две топли очи,

в които сутрин да се усмихвам.

Без страх за глобалното бъдеще.

 

Ало, "големите"!

Много ли искам?

Уви! Безнадеждно...

Аз съм малък човек,

вие - кукли големи.

В театъра на Мамона -

най-силния кукловод на света.

На прицел - Живота.

Вашата роля:

да дръпнете някога

спусъка.

 

 

ПП.

Стихотворението е написано, по повод на статията на петнадесетгодишната Габриела, в която тя пита "Ще има ли трета световна война?"

© Даша Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че си прочела и ти е харесало. Но не използвай такива думички като "страхотно", защото разбирачите ще се възмутят.
  • Прекрасно е. По принцип никак не харесвам формата "бял стих", но това е страхотно.
  • Натали, Таня, благодаря ви. Дано да сме повече тези, които го искаме.
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!
  • хареса ми!!!!!! Поздрав
  • Какви ли ще са децата, възпитани от нас след 100 години?
  • Едно дете се възпитава 100години преди да се роди...
  • Елена, Дарина - благодаря ви.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    ПОКЛОН!!!
  • Да, Ели, права си. Всеки предпочита да избяга от нещо, което не му харесва, но не всички могат. Просто така сме устроени. А птичките, пчеличките, пеперудките и цветята са чудесни. И аз много им се радвам, когато ги срещам в природата, но не се отъждествявам с тях. Защото знам, че макар и малък, аз съм човек, а човекът все пак е най-великото творение на природата и разума го отличава от пърхащите, съскащите, хапещите и др. подобни.
    Благодаря на теб и на Весела.
  • Още снощи четох и съм адски впечатлена!!!
    "Глобално изстиване
    (Между хората.)"
    Не знам дали е глобално, но в рамките на България е факт.
    Уникално стихотворение, Даша!
    Колкото за четенето, имам чувството, че почти всички се опитват да бягат от реалността и предпочитат да четат за птички, пчелички, цветенца, с една дума - лирика. Светът не е розов! Аз лично много харесвам поезията ти и цялата сила в нея! Поздрави!
  • Грандиозно!!! Бог с нас!
  • Благодаря на всички ви. Да се надяваме, че на големите кукли, все пак ще успеят да попречат Големите хора.

    ba6tavide4or (Димитър Димчев), впечатлена съм от псевдонима ти, който ми звучи някак недовършен, но се радвам, че момче на 18г. коментира под това стихо.

    Harlequin (Ивайло Динков), това не е примиренчество, а моето разбиране за света. Знам какво искаш да кажеш - че всеки е голям . Да, всеки е голям, най-големия в своя свят, такива сме много. Но истински Големия човек е оня, който е голям не само за своя свят, а който е успял да направи светли световете на много други хора и те ще го помнят много след като вече го няма на този свят. Така разбирам аз нещата. Благодаря ти, че прочете и коментира.

  • Много съдържателен и актуален стих, със силни образи.
    Не съм съвсем съгласен с примиренчеството за "малкия човек", но те поздравявам за изказаната позиция!
  • Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • Поразително точно - дано не всичко е тотално загубено...
    Поздравления и благодаря за вълнуването...
  • Всъщност...
    непрометеевци
    играят със огъня.

    Поздравления за силата на внушението!
  • Положително
  • Благодаря ти,nicol (Магьосница). И може би затова не от най-четените. Нали разбираш - няма интрига.
  • Да, да са ни живи и здрави децата. Те са смисъла и красотата в живота, която е спасявала и може да спаси света.
    Благодаря ви за прочита и коментарите.
  • Така е, много добре си го написала!Поздрав от мен!
  • !
    Поздравления!
  • Силна позиция! В театъра на Мамона участваме всички! Малкият човек е по-голям от всеки глобален проблем! Да са ни живи и здрави децата, които задават въпросите, докато все още имаме време да се замислим и да се опитаме да дадем някакъв отговор! Поздрав!
  • с много заряд е написано!
  • Ад под небето - това си нарисувала в стиха си. И за жалост не си далеч от истината... В театъра на Мамона сме всички - искаме или не искаме... Бог да ни е на помощ! Неговата милост е безкрайна, а ние всекидневно я изпробваме без да ни пука. Горчи ми...
Предложения
: ??:??