24 нояб. 2008 г., 01:35

Театърът на Мамона

1K 1 26
 

ТЕАТЪРЪТ НА МАМОНА

 

Глобално затопляне

(на атмосферата).

Глобално изстиване

(между хората).

Глобалните полюси,

глобалният прираст,

глобална рецесия,

глобална полемика,

глобална политика,

глобалният хаос...

Миризма на барут и петрол.

И звън на пари

и оръжия.

Някъде там,

върху глобуса.

Далече от мен,

далече от теб.

В някакви мегаполиси,

в Белите хауси,

(които не са домове),

в Червени

и Елисейски дворци,

на някакви улици,

в някакви билдинги,

в някакви офиси,

в банки и борси

"големите" хора

играят големи пари.

Всъщност...

непрометеевци

играят със огъня.

На Богове!

Залогът -  

нашите малки животи.

Моят и твоят.

Но аз съм само

малък човек.

Двунога мъничка мравка,

пъплеща върху глобуса.

Искам нещо естествено,

просто и малко:

Искам гълъби  в чисто небе

над весели детски градини.

Искам изорана земя,

раждаща жито.

Искам щастливи деца,

непознали вкуса на глада!

Не искам птици метални

да снасят атомни бебета!

Не искам уранови нови слънца!

Не искам вряща земя!

Не искам железни мъже,

сеячи на смърт!

Не искам изтърбушени домове

и женски утроби!

Не искам човеци, стопени  

в хиляди атомни градуси!

Не искам общи гробове

на безименни воини.

Не искам безноги паради

в мъртви Елисейски полета

на победители - бащи на сираци

(Един победител има

във всяка война - смъртта.)

Не искам юноши с хероинови вени.

Не искам ничии мръсни пари.

Искам жива планета,

не овъглена земя.

Искам стряха над мен

и мъничко обич.

На нечие рамо глава да положа.

Нечие чисто сърце да бие до моето.

И две топли очи,

в които сутрин да се усмихвам.

Без страх за глобалното бъдеще.

 

Ало, "големите"!

Много ли искам?

Уви! Безнадеждно...

Аз съм малък човек,

вие - кукли големи.

В театъра на Мамона -

най-силния кукловод на света.

На прицел - Живота.

Вашата роля:

да дръпнете някога

спусъка.

 

 

ПП.

Стихотворението е написано, по повод на статията на петнадесетгодишната Габриела, в която тя пита "Ще има ли трета световна война?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че си прочела и ти е харесало. Но не използвай такива думички като "страхотно", защото разбирачите ще се възмутят.
  • Прекрасно е. По принцип никак не харесвам формата "бял стих", но това е страхотно.
  • Натали, Таня, благодаря ви. Дано да сме повече тези, които го искаме.
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...