24.11.2008 г., 1:35

Театърът на Мамона

1K 1 26
 

ТЕАТЪРЪТ НА МАМОНА

 

Глобално затопляне

(на атмосферата).

Глобално изстиване

(между хората).

Глобалните полюси,

глобалният прираст,

глобална рецесия,

глобална полемика,

глобална политика,

глобалният хаос...

Миризма на барут и петрол.

И звън на пари

и оръжия.

Някъде там,

върху глобуса.

Далече от мен,

далече от теб.

В някакви мегаполиси,

в Белите хауси,

(които не са домове),

в Червени

и Елисейски дворци,

на някакви улици,

в някакви билдинги,

в някакви офиси,

в банки и борси

"големите" хора

играят големи пари.

Всъщност...

непрометеевци

играят със огъня.

На Богове!

Залогът -  

нашите малки животи.

Моят и твоят.

Но аз съм само

малък човек.

Двунога мъничка мравка,

пъплеща върху глобуса.

Искам нещо естествено,

просто и малко:

Искам гълъби  в чисто небе

над весели детски градини.

Искам изорана земя,

раждаща жито.

Искам щастливи деца,

непознали вкуса на глада!

Не искам птици метални

да снасят атомни бебета!

Не искам уранови нови слънца!

Не искам вряща земя!

Не искам железни мъже,

сеячи на смърт!

Не искам изтърбушени домове

и женски утроби!

Не искам човеци, стопени  

в хиляди атомни градуси!

Не искам общи гробове

на безименни воини.

Не искам безноги паради

в мъртви Елисейски полета

на победители - бащи на сираци

(Един победител има

във всяка война - смъртта.)

Не искам юноши с хероинови вени.

Не искам ничии мръсни пари.

Искам жива планета,

не овъглена земя.

Искам стряха над мен

и мъничко обич.

На нечие рамо глава да положа.

Нечие чисто сърце да бие до моето.

И две топли очи,

в които сутрин да се усмихвам.

Без страх за глобалното бъдеще.

 

Ало, "големите"!

Много ли искам?

Уви! Безнадеждно...

Аз съм малък човек,

вие - кукли големи.

В театъра на Мамона -

най-силния кукловод на света.

На прицел - Живота.

Вашата роля:

да дръпнете някога

спусъка.

 

 

ПП.

Стихотворението е написано, по повод на статията на петнадесетгодишната Габриела, в която тя пита "Ще има ли трета световна война?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че си прочела и ти е харесало. Но не използвай такива думички като "страхотно", защото разбирачите ще се възмутят.
  • Прекрасно е. По принцип никак не харесвам формата "бял стих", но това е страхотно.
  • Натали, Таня, благодаря ви. Дано да сме повече тези, които го искаме.
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!
  • Невероятен стих!
    Аз искам същото!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...