Театърът на Мамона
ТЕАТЪРЪТ НА МАМОНА
Глобално затопляне
(на атмосферата).
Глобално изстиване
(между хората).
Глобалните полюси,
глобалният прираст,
глобална рецесия,
глобална полемика,
глобална политика,
глобалният хаос...
Миризма на барут и петрол.
И звън на пари
и оръжия.
Някъде там,
върху глобуса.
Далече от мен,
далече от теб.
В някакви мегаполиси,
в Белите хауси,
(които не са домове),
в Червени
и Елисейски дворци,
на някакви улици,
в някакви билдинги,
в някакви офиси,
в банки и борси
"големите" хора
играят големи пари.
Всъщност...
непрометеевци
играят със огъня.
На Богове!
Залогът -
нашите малки животи.
Моят и твоят.
Но аз съм само
малък човек.
Двунога мъничка мравка,
пъплеща върху глобуса.
Искам нещо естествено,
просто и малко:
Искам гълъби в чисто небе
над весели детски градини.
Искам изорана земя,
раждаща жито.
Искам щастливи деца,
непознали вкуса на глада!
Не искам птици метални
да снасят атомни бебета!
Не искам уранови нови слънца!
Не искам вряща земя!
Не искам железни мъже,
сеячи на смърт!
Не искам изтърбушени домове
и женски утроби!
Не искам човеци, стопени
в хиляди атомни градуси!
Не искам общи гробове
на безименни воини.
Не искам безноги паради
в мъртви Елисейски полета
на победители - бащи на сираци
(Един победител има
във всяка война - смъртта.)
Не искам юноши с хероинови вени.
Не искам ничии мръсни пари.
Искам жива планета,
не овъглена земя.
Искам стряха над мен
и мъничко обич.
На нечие рамо глава да положа.
Нечие чисто сърце да бие до моето.
И две топли очи,
в които сутрин да се усмихвам.
Без страх за глобалното бъдеще.
Ало, "големите"!
Много ли искам?
Уви! Безнадеждно...
Аз съм малък човек,
вие - кукли големи.
В театъра на Мамона -
най-силния кукловод на света.
На прицел - Живота.
Вашата роля:
да дръпнете някога
спусъка.
ПП.
Стихотворението е написано, по повод на статията на петнадесетгодишната Габриела, в която тя пита "Ще има ли трета световна война?"
© Даша All rights reserved.
