30 окт. 2008 г., 19:19

Теб, но не и себе си

Поэзия » Философская

1.1K 0 5

Теб, но не и себе си

Загубих теб, но не и себе си!
Въпросите неотговорени във въздуха витаят...
Загубих теб, заради себе си!
И демони, и ангели оставих да ридаят...

Помилвах теб, но не и себе си!
Някак си забравих да мечтая...
Помилвах теб, осъдих себе си!
Попаднах в ада, а вървях към рая...

Намразих теб, но не и себе си...
... и дяволи ме гледаха в очите!
Намразих теб, заради себе си!
А всички казват, че съм от добрите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

f1k0 (Филип)

Страхотен стих! Силен, ясен, емоционален Браво

2008-11-02T14:20:59+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Браво много ми хареса !!!

2008-10-31T22:33:39+02:00
locaaa_f (Биляна)

силно стихотворнеие! определено ми хареса!

2008-10-30T20:05:00+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Щом всички казват-значи е така.Хубав стих.Поздрави

2008-10-30T19:32:11+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Едва ли е омраза, щом още го обичаш!
Поздрав за стиха, Десинка!

2008-10-30T19:23:34+02:00