Oct 30, 2008, 7:19 PM

Теб, но не и себе си

Poetry » Philosophical

1.1K 0 5

Теб, но не и себе си

Загубих теб, но не и себе си!
Въпросите неотговорени във въздуха витаят...
Загубих теб, заради себе си!
И демони, и ангели оставих да ридаят...

Помилвах теб, но не и себе си!
Някак си забравих да мечтая...
Помилвах теб, осъдих себе си!
Попаднах в ада, а вървях към рая...

Намразих теб, но не и себе си...
... и дяволи ме гледаха в очите!
Намразих теб, заради себе си!
А всички казват, че съм от добрите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

f1k0 (Филип)

Страхотен стих! Силен, ясен, емоционален Браво

2008-11-02T14:20:59+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Браво много ми хареса !!!

2008-10-31T22:33:39+02:00
locaaa_f (Биляна)

силно стихотворнеие! определено ми хареса!

2008-10-30T20:05:00+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Щом всички казват-значи е така.Хубав стих.Поздрави

2008-10-30T19:32:11+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Едва ли е омраза, щом още го обичаш!
Поздрав за стиха, Десинка!

2008-10-30T19:23:34+02:00