Теб, но не и себе си

Oct 30, 2008, 7:19 PM

Poetry » Phylosophy

856 0 5

Теб, но не и себе си

Загубих теб, но не и себе си!
Въпросите неотговорени във въздуха витаят...
Загубих теб, заради себе си!
И демони, и ангели оставих да ридаят...

Помилвах теб, но не и себе си!
Някак си забравих да мечтая...
Помилвах теб, осъдих себе си!
Попаднах в ада, а вървях към рая...

Намразих теб, но не и себе си...
... и дяволи ме гледаха в очите!
Намразих теб, заради себе си!
А всички казват, че съм от добрите...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

f1k0 (Филип)

2008-11-02T14:20:59+02:00

Страхотен стих! Силен, ясен, емоционален Браво
vanesa_crazy (Ванеса)

2008-10-31T22:33:39+02:00

Браво много ми хареса !!!
locaaa_f (Биляна)

2008-10-30T20:05:00+02:00

силно стихотворнеие! определено ми хареса!
miralub (Мирелла Кривчева)

2008-10-30T19:32:11+02:00

Щом всички казват-значи е така.Хубав стих.Поздрави
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-10-30T19:23:34+02:00

Едва ли е омраза, щом още го обичаш!
Поздрав за стиха, Десинка!

Теб, но не и себе си

Свързани произведения

Comments

Random works