21 нояб. 2024 г., 12:46

Тежестта на младостта

590 0 0

Толкова си млад,
а животът как те е обзел.
Мислиш за тях, от твоя сън крадеш,
те да са добре – най-малкият,
а толкова голям.

Но и ти го правиш –
бягаш от семейството,
но искаш те да са добре.
Сто пъти казах: "Недей,
ще се поболееш, сподели."

Не мога да те лъжа,
казвам ти – ще се поболееш.
Кажи на майка си, сподели ѝ.
Не виждаш ли? Сляп ли си?
Тя страда за теб,

че лицето ти е изпито, побеляло,
очите ти са унили.
Тя го вижда.
Аз го чета по болката,
която ми изписваш с редове –

как на мен, непозната,
изливаш с кофи тъгата си,
а на нея – не, не можеш.
На жената, която единствено
ще те подкрепя до дъх последен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рина Д. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...