Тежи ми! От скривана болка
и думи неказани,
от измамени чувства
и истини пазени.
Боли ме! Че чуждите хора
по-близки са ми от тези с моята кръв.
В тях, чуждите, намирам опора,
а своите обръщат ми гръб.
Уморих се! От отчаянието, с години подтискано,
скрито зад фалшива небрежност.
Копнея за мъничко обич, но искрена,
топлина и капчица нежност.