11.04.2010 г., 20:45

Тежи ми

898 0 1

Тежи ми! От скривана болка

и думи неказани,

от измамени чувства

и истини пазени.

Боли ме! Че чуждите хора

по-близки са ми от тези с моята кръв.

В тях, чуждите, намирам опора,

а своите обръщат ми гръб.

Уморих се! От отчаянието, с години подтискано,

скрито зад фалшива небрежност.

Копнея за мъничко обич, но искрена,

топлина и капчица нежност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кирякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И такива неща се случват в живота,но това което не ни убива ни прави по-силни.Горе главата,щастието идва при нас,когато сме готови за него.Успех

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....