11.04.2010 г., 20:45

Тежи ми

899 0 1

Тежи ми! От скривана болка

и думи неказани,

от измамени чувства

и истини пазени.

Боли ме! Че чуждите хора

по-близки са ми от тези с моята кръв.

В тях, чуждите, намирам опора,

а своите обръщат ми гръб.

Уморих се! От отчаянието, с години подтискано,

скрито зад фалшива небрежност.

Копнея за мъничко обич, но искрена,

топлина и капчица нежност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кирякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И такива неща се случват в живота,но това което не ни убива ни прави по-силни.Горе главата,щастието идва при нас,когато сме готови за него.Успех

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....