Тежи ми! От скривана болка
и думи неказани,
от измамени чувства
и истини пазени.
Боли ме! Че чуждите хора
по-близки са ми от тези с моята кръв.
В тях, чуждите, намирам опора,
а своите обръщат ми гръб.
Уморих се! От отчаянието, с години подтискано,
скрито зад фалшива небрежност.
Копнея за мъничко обич, но искрена,
топлина и капчица нежност.
© Силвия Кирякова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
