8 янв. 2025 г., 22:31

Тежък избор

641 7 5

Тази мъка в душата, никой не знае. 

Тя е моя. Единствена. Там. 

Като черна магия пясък дълбае.

Като клада гори, но без плам. 

 

Дохожда във нощите тъжно самотни -

сянка сляпа със сто пипала. 

Обгръща сърцето, което сиротно 

изплаква поредна сълза. 

 

Няма лек. Няма даже искрица надежда 

да те върна от другия свят.

Само моля в съня хабер да провождаш, 

че с добро си там, сине,  богат.  

 

И ме чакай!  Аз съща река

пълноводна, 

към морето с бяг устремен, 

ще пробивам скали, орлите ще следвам, 

но ще стигна до теб. Запомни!

 

С мисли, с вяра, любов и майчина клетва 

ще съборя стените без страх.

През облаци плътни ръце ще протегна, 

да прославям духа ти. Избрах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...