8 янв. 2025 г., 22:31

Тежък избор

644 7 5

Тази мъка в душата, никой не знае. 

Тя е моя. Единствена. Там. 

Като черна магия пясък дълбае.

Като клада гори, но без плам. 

 

Дохожда във нощите тъжно самотни -

сянка сляпа със сто пипала. 

Обгръща сърцето, което сиротно 

изплаква поредна сълза. 

 

Няма лек. Няма даже искрица надежда 

да те върна от другия свят.

Само моля в съня хабер да провождаш, 

че с добро си там, сине,  богат.  

 

И ме чакай!  Аз съща река

пълноводна, 

към морето с бяг устремен, 

ще пробивам скали, орлите ще следвам, 

но ще стигна до теб. Запомни!

 

С мисли, с вяра, любов и майчина клетва 

ще съборя стените без страх.

През облаци плътни ръце ще протегна, 

да прославям духа ти. Избрах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....