Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни -
сянка сляпа със сто пипала.
Обгръща сърцето, което сиротно
изплаква поредна сълза.
Няма лек. Няма даже искрица надежда
да те върна от другия свят.
Само моля в съня хабер да провождаш,
че с добро си там, сине, богат. ...