8.01.2025 г., 22:31

Тежък избор

636 7 5

Тази мъка в душата, никой не знае. 

Тя е моя. Единствена. Там. 

Като черна магия пясък дълбае.

Като клада гори, но без плам. 

 

Дохожда във нощите тъжно самотни -

сянка сляпа със сто пипала. 

Обгръща сърцето, което сиротно 

изплаква поредна сълза. 

 

Няма лек. Няма даже искрица надежда 

да те върна от другия свят.

Само моля в съня хабер да провождаш, 

че с добро си там, сине,  богат.  

 

И ме чакай!  Аз съща река

пълноводна, 

към морето с бяг устремен, 

ще пробивам скали, орлите ще следвам, 

но ще стигна до теб. Запомни!

 

С мисли, с вяра, любов и майчина клетва 

ще съборя стените без страх.

През облаци плътни ръце ще протегна, 

да прославям духа ти. Избрах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...