Телефон
Мълчи, мълчи телефонът...
и аз не зная
да се радвам, или да плача.
Това ли е краят?
А искам да има
безумия още
и чувства незрими,
и огнени нощи,
и срещи по тъмно,
и фарове мътни,
и страх непрекъснат
от дебнещи стъпки,
и удари късни
по спящата съвест,
и ранно пробуждане
след обич до втръсване...
Но искам и още -
как искам да имам
покоя си нощем,
отнетата сила
да мога да пазя
искрицата вяра
от срам и погазване,
от изневяра;
да мога да скътам
в душата си място
за малка свещица
със пламък негаснещ
и там да се скрия!
На тихо, в покоя,
за теб и за себе си
да се помоля!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Габровска Все права защищены
