Jan 15, 2008, 3:56 PM

Телефон 

  Poetry
887 0 6

Мълчи, мълчи телефонът...

и аз не зная

да се радвам, или да плача.

Това ли е краят?

 

А искам да има

безумия още

и чувства незрими,

и огнени нощи,

 

и срещи по тъмно,

и фарове мътни,

и страх непрекъснат

от дебнещи стъпки,

 

и удари късни

по спящата съвест,

и ранно пробуждане

след обич до втръсване...

 

Но искам и още -

как искам да имам

покоя си нощем,

отнетата сила

 

да мога да пазя

искрицата вяра

от срам и погазване,

от изневяра;

 

да мога да скътам

в душата си място

за малка свещица

със пламък негаснещ

 

и там да се скрия!

На тихо, в покоя,

за теб и за себе си

да се помоля!

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??