14 мар. 2017 г., 20:57

Телеграма

1.2K 2 3

Снахата ми изпрати телеграма...

Ела! Не мога да посрещна двама

Първо, ти, свекърво скъпа, мила

За тебе много съм се затъжила.

 

Свекърът да пази къщата голяма

През туй време да я боядиса бяла

Той нали е болен и не може

Своето пътуване добре е да отложи.

 

Ти, като пристигнеш у дома

Смени си дрехите и почисти сама

Няма с дни да те безспокоя

Моята майчица ще навестя.

 

Тя, горката много се е уморила...

Похарчила е всичките пари от тате скрила

Няма кой да я прегърне, разбере

От главоболие проклето отърве.

 

Той, синът ти няма да е в къщи

Сърдит ми е и все се мръщи

Отива да работи в близък град

Голямо сме семейство, тясно, ад.

 

Да не забравиш да си купиш хляб

Хладилника е пълен с лед и хлад

Билет за връщане купи веднага

Бързо се завръщай без подкана.

 

Там сте си щастливи двама

Опасно е да прелетиш над океана

На снимките изглеждаш премаляла

Чудно ми е... защо си онемяла?

 

Прочетох тази бърза телеграма

По-хубаво от родна стряха няма

Спокойна съм, като на стража

Донесоха храна от патронажа!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....