14 мар. 2017 г., 20:57

Телеграма

1.2K 2 3

Снахата ми изпрати телеграма...

Ела! Не мога да посрещна двама

Първо, ти, свекърво скъпа, мила

За тебе много съм се затъжила.

 

Свекърът да пази къщата голяма

През туй време да я боядиса бяла

Той нали е болен и не може

Своето пътуване добре е да отложи.

 

Ти, като пристигнеш у дома

Смени си дрехите и почисти сама

Няма с дни да те безспокоя

Моята майчица ще навестя.

 

Тя, горката много се е уморила...

Похарчила е всичките пари от тате скрила

Няма кой да я прегърне, разбере

От главоболие проклето отърве.

 

Той, синът ти няма да е в къщи

Сърдит ми е и все се мръщи

Отива да работи в близък град

Голямо сме семейство, тясно, ад.

 

Да не забравиш да си купиш хляб

Хладилника е пълен с лед и хлад

Билет за връщане купи веднага

Бързо се завръщай без подкана.

 

Там сте си щастливи двама

Опасно е да прелетиш над океана

На снимките изглеждаш премаляла

Чудно ми е... защо си онемяла?

 

Прочетох тази бърза телеграма

По-хубаво от родна стряха няма

Спокойна съм, като на стража

Донесоха храна от патронажа!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...