14.03.2017 г., 20:57

Телеграма

1.2K 2 3

Снахата ми изпрати телеграма...

Ела! Не мога да посрещна двама

Първо, ти, свекърво скъпа, мила

За тебе много съм се затъжила.

 

Свекърът да пази къщата голяма

През туй време да я боядиса бяла

Той нали е болен и не може

Своето пътуване добре е да отложи.

 

Ти, като пристигнеш у дома

Смени си дрехите и почисти сама

Няма с дни да те безспокоя

Моята майчица ще навестя.

 

Тя, горката много се е уморила...

Похарчила е всичките пари от тате скрила

Няма кой да я прегърне, разбере

От главоболие проклето отърве.

 

Той, синът ти няма да е в къщи

Сърдит ми е и все се мръщи

Отива да работи в близък град

Голямо сме семейство, тясно, ад.

 

Да не забравиш да си купиш хляб

Хладилника е пълен с лед и хлад

Билет за връщане купи веднага

Бързо се завръщай без подкана.

 

Там сте си щастливи двама

Опасно е да прелетиш над океана

На снимките изглеждаш премаляла

Чудно ми е... защо си онемяла?

 

Прочетох тази бърза телеграма

По-хубаво от родна стряха няма

Спокойна съм, като на стража

Донесоха храна от патронажа!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...