14.03.2017 г., 20:57

Телеграма

1.2K 2 3

Снахата ми изпрати телеграма...

Ела! Не мога да посрещна двама

Първо, ти, свекърво скъпа, мила

За тебе много съм се затъжила.

 

Свекърът да пази къщата голяма

През туй време да я боядиса бяла

Той нали е болен и не може

Своето пътуване добре е да отложи.

 

Ти, като пристигнеш у дома

Смени си дрехите и почисти сама

Няма с дни да те безспокоя

Моята майчица ще навестя.

 

Тя, горката много се е уморила...

Похарчила е всичките пари от тате скрила

Няма кой да я прегърне, разбере

От главоболие проклето отърве.

 

Той, синът ти няма да е в къщи

Сърдит ми е и все се мръщи

Отива да работи в близък град

Голямо сме семейство, тясно, ад.

 

Да не забравиш да си купиш хляб

Хладилника е пълен с лед и хлад

Билет за връщане купи веднага

Бързо се завръщай без подкана.

 

Там сте си щастливи двама

Опасно е да прелетиш над океана

На снимките изглеждаш премаляла

Чудно ми е... защо си онемяла?

 

Прочетох тази бърза телеграма

По-хубаво от родна стряха няма

Спокойна съм, като на стража

Донесоха храна от патронажа!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...