Methos (Теодор Илиев) Methos (Теодор Илиев)
30
4 дек. 2007 г., 10:43

Тео & dead

1.1K 0 2
Ей,не гледай ти смъртта,
тя е моята съдник, не твой!
Усмихни се, не спирай, върви напред,
остави я в миналото... да почива тя!

Таз черна красавица с очи като бездни,
с катранена коса и ледени устни,
да ми прави компания!

Ай, де заспивам...
Своя сън под дървото...
На два метра под земята,
ще спя аз...

При падналите листа, виж,
плоча с името ми - черна с бели букви...
Там аз почивам в мир!

Ако мине някой да остави цвете,
нека и сълза да пролее за мен,
за един самотник, заспал вечния си сън!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Илиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0